Мото-рок съборът на свинете

„Мото-рок” съборът, който се провежда всяка година във Велико Търново, и тази година се оказа сбирщина на свине, дегенерати и путьовци. Имах неудоволствието да видя впечатляващата простотия, нечистоплътност и пълното отсъствие на цивилизационно понятие у мото-рокерската гнусна сган.
Една особеност на стадото потни, моторизирани нерези (и крави), е пълното им незачитане на правата на другите хора.Нещо нормално е по време на събора съседният квартал да бъде тероризиран от преминаващи мотоциклети с форсиращи двигатели, които са способни на дигнат и мъртвите. Ама че имало хора, които искат да спят, голяма работа! Това показва пълното малоумие и социална неприспособеност на келешите с каски.
Много е тъжно, когато човек види как група хора в продължение на три дни демонстрират своя конформизъм, скука, безличие и неотличимост от тълпата. Самите рокери се имат за бунтари и „различни”, но всъщност няма нищо по-стереотипно и нормирано от тях, тъй като самите те са стадо блеещи овце, които се стараят по всички възможни начини да са като другите в тълпата облечени в кожа дрисльовци. Ниското им самочувствие и пълната духовна тъпота не може да не се набие на очи. По това те много си приличат с почитателите на чалгата, които са им като родни братя.
Като още по-голяма наглост и байганьовщина, пишман-мотористите затварят за достъп целия хълм по време на отвратителното си мероприятие, макар че той е общинска собственост и всеки има право да ходи там. А го затварят, защото искат пари, педалчетата му! За това е цялата работа. Случи ми се да мина пред заграждението-вход, когато двама души – момче и момиче – бяха тръгнали на вечерна разходка по хълма, без да подозират за провежденто на сбора на мото-трътките. Точно на входа беше застанал едър, мрачен субект, чиято глава не изглеждаше да има повече мозък от една футболна топка. Той ги изгледа враждебно и им прегради пътя.
- Не може ли да отидем на хълма? – наивно попита двойката.
- Двайс леа – изгрухтя неандерталецът, лъхащ на пот и простотия. Двойката с отвращение си тръгна.
Най-кретенското нещо, свързано със събора, е това, че Великотърновската община позволява той да се провежда точно на „Света гора” – един прекрасен малък хълм в покрайнините на Търново, който е истинско богатство за града – човек може да отиде на разходка или да поспортува сред почти непокътнатата му природа. Крехката екосистема на хълма не може да понесе набезите на няколко хиляди алкохолизирани свине на мотори, които възможно най-бързо се заемат да стъпчат това прекрасно място с миризливите си обувки, и да го заринат с всякаква нечистотия, пикоч и лайна. Много от участниците в тъпанарското мероприятие нощуват на самия хълм, поради което го превръщат клоака, от която би се погнусил всеки канален плъх, заразен с чума и петнист тиф.
На „Света гора” живеят стабилни популации на на няколко вида нощни грабливи птици (сови), които са силно застрашени от изчезване. Вредата, която моторизираните дебили нанасят на тези животни чрез шумотевицата и мръсотията си, е особено голяма. Търновската община обаче няма нищо против това и с удоволствие наблюдава как шайка осрани, вонящи на бира и пот мухльовци, съсипват едно от богатствата на града.
Като връх на малоумието си, видиотената сган от „мото-рокери” всяка година си организира и скоростна гонка по близката магистрала, която дебилната община затваря специално за целта. Педеругите правят скоростни отсечки, с което още повече демонстрират ниското си самочувствие. Всеки път се надявам някой да се претрепе по време на тези гонки, но предполагам, че искам прекалено много. Е, човек не спира да се надява...