понеделник, 2 август 2010 г.

Задникът на Азис е по-приятен от простотията.

Известно е, че чалгата е всепризнатият изрод на българската музика. Тъпотията на тези, които си падат по нея, не знае граници, а любовта им към чалга-текстовете предразполага към повръщане. Тези текстове преливат от сексуална задръстеност, селяндурщина, онанизъм, безразличие към важните неща в живота и зле прикрита хомосексуалност. Не е необходимо да казвам, че попфолкът ме отвращава и всеки път, когато чуя кретенските му ритми, ми идва да се изповръщам в супата си. Феновете на тази т.нар. музика са от същия калибър - комплексирани, глупави, чужди на всяко социално чувство, лишени от музикален слух, фрустрирани от собствената си идиотщина.
Ако има обаче нещо, което да ме отвращава повече от попфолка, то е типичната българска нетърпимост към това, което на някой не му харесва, и омразата към свободата на изразяването. Това е още по-вредно и по-отблъскващо от чалгата. Преди известно време тази омраза към свободата на изразяването се изрази в един вой, който се извиси от хиляди вонящи гърла, по повод плакатите на Азис, на които той показва голия си гъз. В един скорошен блог пост някой спомена за този плакат, заедно със снимка, естествено, и веднага в коментарите разни изтръпнали типове и келеши се развикаха - "Как може?! Това трябва да се забрани! Как е възможно да се позволява това до самия паметник на апостола Левски! Веднага да се забрани подобно нещо! Това развращава децата ни!" И прочие, и прочие малоумия до безкрай.
И на мен плакатът не ми харесва. Само че не е в това въпросът. В България се лепят хиляди плакати, с какви ли не неща. И никой не роптае срещу тях. Само че Азис, понеже е обратен, или поне за такъв се представя, веднага става мишена. Ако плакатът беше на някоя мацка в същата поза, като този например, никой нямаше и дума да обели. Но понеже е Азис - дай да покажем колко сме задръстени.
Ето как стоят нещата - ако ще позволяваме да се лепят плакати, ще се лепят ВСЯКАКВИ плакати. Никой не е дал право на някакви псевдоморалистки чекиджии да дискриминират срещу един вид плакати, а да на обръщат внимание на други.
Затова, драги ми посерковци - кандидат-цензори, ще търпите. Ще търпите, защото свободата на изразяването е по-важна от вашия комфорт. И от моя комфорт. Това е една от малките цени, с които плащаме за това, че сме свободна държава.
А към вас, драги кресльовци против плакатите, които не ви харесват, посланието ми е следното:

Няма коментари:

Публикуване на коментар