Мото-рок съборът на свинете

„Мото-рок” съборът, който се провежда всяка година във Велико Търново, и тази година се оказа сбирщина на свине, дегенерати и путьовци. Имах неудоволствието да видя впечатляващата простотия, нечистоплътност и пълното отсъствие на цивилизационно понятие у мото-рокерската гнусна сган.
Една особеност на стадото потни, моторизирани нерези (и крави), е пълното им незачитане на правата на другите хора.Нещо нормално е по време на събора съседният квартал да бъде тероризиран от преминаващи мотоциклети с форсиращи двигатели, които са способни на дигнат и мъртвите. Ама че имало хора, които искат да спят, голяма работа! Това показва пълното малоумие и социална неприспособеност на келешите с каски.
Много е тъжно, когато човек види как група хора в продължение на три дни демонстрират своя конформизъм, скука, безличие и неотличимост от тълпата. Самите рокери се имат за бунтари и „различни”, но всъщност няма нищо по-стереотипно и нормирано от тях, тъй като самите те са стадо блеещи овце, които се стараят по всички възможни начини да са като другите в тълпата облечени в кожа дрисльовци. Ниското им самочувствие и пълната духовна тъпота не може да не се набие на очи. По това те много си приличат с почитателите на чалгата, които са им като родни братя.
Като още по-голяма наглост и байганьовщина, пишман-мотористите затварят за достъп целия хълм по време на отвратителното си мероприятие, макар че той е общинска собственост и всеки има право да ходи там. А го затварят, защото искат пари, педалчетата му! За това е цялата работа. Случи ми се да мина пред заграждението-вход, когато двама души – момче и момиче – бяха тръгнали на вечерна разходка по хълма, без да подозират за провежденто на сбора на мото-трътките. Точно на входа беше застанал едър, мрачен субект, чиято глава не изглеждаше да има повече мозък от една футболна топка. Той ги изгледа враждебно и им прегради пътя.
- Не може ли да отидем на хълма? – наивно попита двойката.
- Двайс леа – изгрухтя неандерталецът, лъхащ на пот и простотия. Двойката с отвращение си тръгна.
Най-кретенското нещо, свързано със събора, е това, че Великотърновската община позволява той да се провежда точно на „Света гора” – един прекрасен малък хълм в покрайнините на Търново, който е истинско богатство за града – човек може да отиде на разходка или да поспортува сред почти непокътнатата му природа. Крехката екосистема на хълма не може да понесе набезите на няколко хиляди алкохолизирани свине на мотори, които възможно най-бързо се заемат да стъпчат това прекрасно място с миризливите си обувки, и да го заринат с всякаква нечистотия, пикоч и лайна. Много от участниците в тъпанарското мероприятие нощуват на самия хълм, поради което го превръщат клоака, от която би се погнусил всеки канален плъх, заразен с чума и петнист тиф.
На „Света гора” живеят стабилни популации на на няколко вида нощни грабливи птици (сови), които са силно застрашени от изчезване. Вредата, която моторизираните дебили нанасят на тези животни чрез шумотевицата и мръсотията си, е особено голяма. Търновската община обаче няма нищо против това и с удоволствие наблюдава как шайка осрани, вонящи на бира и пот мухльовци, съсипват едно от богатствата на града.
Като връх на малоумието си, видиотената сган от „мото-рокери” всяка година си организира и скоростна гонка по близката магистрала, която дебилната община затваря специално за целта. Педеругите правят скоростни отсечки, с което още повече демонстрират ниското си самочувствие. Всеки път се надявам някой да се претрепе по време на тези гонки, но предполагам, че искам прекалено много. Е, човек не спира да се надява...

Задникът на Азис е по-приятен от простотията.

Известно е, че чалгата е всепризнатият изрод на българската музика. Тъпотията на тези, които си падат по нея, не знае граници, а любовта им към чалга-текстовете предразполага към повръщане. Тези текстове преливат от сексуална задръстеност, селяндурщина, онанизъм, безразличие към важните неща в живота и зле прикрита хомосексуалност. Не е необходимо да казвам, че попфолкът ме отвращава и всеки път, когато чуя кретенските му ритми, ми идва да се изповръщам в супата си. Феновете на тази т.нар. музика са от същия калибър - комплексирани, глупави, чужди на всяко социално чувство, лишени от музикален слух, фрустрирани от собствената си идиотщина.
Ако има обаче нещо, което да ме отвращава повече от попфолка, то е типичната българска нетърпимост към това, което на някой не му харесва, и омразата към свободата на изразяването. Това е още по-вредно и по-отблъскващо от чалгата. Преди известно време тази омраза към свободата на изразяването се изрази в един вой, който се извиси от хиляди вонящи гърла, по повод плакатите на Азис, на които той показва голия си гъз. В един скорошен блог пост някой спомена за този плакат, заедно със снимка, естествено, и веднага в коментарите разни изтръпнали типове и келеши се развикаха - "Как може?! Това трябва да се забрани! Как е възможно да се позволява това до самия паметник на апостола Левски! Веднага да се забрани подобно нещо! Това развращава децата ни!" И прочие, и прочие малоумия до безкрай.
И на мен плакатът не ми харесва. Само че не е в това въпросът. В България се лепят хиляди плакати, с какви ли не неща. И никой не роптае срещу тях. Само че Азис, понеже е обратен, или поне за такъв се представя, веднага става мишена. Ако плакатът беше на някоя мацка в същата поза, като този например, никой нямаше и дума да обели. Но понеже е Азис - дай да покажем колко сме задръстени.
Ето как стоят нещата - ако ще позволяваме да се лепят плакати, ще се лепят ВСЯКАКВИ плакати. Никой не е дал право на някакви псевдоморалистки чекиджии да дискриминират срещу един вид плакати, а да на обръщат внимание на други.
Затова, драги ми посерковци - кандидат-цензори, ще търпите. Ще търпите, защото свободата на изразяването е по-важна от вашия комфорт. И от моя комфорт. Това е една от малките цени, с които плащаме за това, че сме свободна държава.
А към вас, драги кресльовци против плакатите, които не ви харесват, посланието ми е следното: